Бясна съм! Заразени 9 медици във Видин общо “еди колко си” и т.н …ехо ние НЕ сме статистика! Ние сме хората…тези с квалификациите, на които вие останалите разчитате! Ние сме хората, които поемаме този риск денонощно независимо на коя линия сме! Независимо в коя болница и в кой град сме, защото навсякъде има пациенти, които се нуждаят от грижи!
Но …вие журналистите питате ли се, защо има толкова заразени медици? Ами питайте! Питайте и тези, от които зависи това…нашите работодатели, началници на клиники, МЗ и най – вече РЗИ!
Ами…да взема да ви кажа защо?
Защото освен трите “богопомазани” болници ( ВМА, Пирогов и Александровска), чиито персонал беше изкаран ” под строй” да ръкопляска с добре осигурените си лични предпазни средства и да прави демонстрация…в България има още над 350 болници!
Защото София НЕ е България!
Защото в тези останалите болници лични предпазни средства НЯМА!
Идете и вижте! Питайте! В Сливен, във Враца, в Кърджали, в Монтана…изберете си град! Там колегите разполагат с две еднократни маски за седмица и няколко чифта ръкавици раздавани срещу подпис по списък, а за костюми могат само да мечтаят. Това нормално ли е?
Знаете ли какви са изискванията на СЗО за лични предпазни средства? Ами прочете ги! (има ги качени на сайта на МЗ)
Другата ” простотия” без извинение е колегите, които са под карантина с “благословията” на РЗИ ( имаме писмени доказателства), да я нарушават и да се явяват на работа, ако са включени в график. Ами…включени са в график, защото НЯМА кой да работи!
И така ….изясни ли ви се картинката” въртим се в омагьосан кръг” и изобщо на мен ” простата” медицинска сестра не ми е ясно, защо се затварят градове, села и паланки?
За съжаление, държавата отново най – безотговорно се отнесе към нас медицинските специалисти!
За съжаление, отново бяхме хвърлени в ” огъня” и този път много от нас ще “изгорят”!
И повярвайте …белезите от маските, ще зараснат, това, че по 12 часа не пием вода и не се храним ( за да пестим лични предпазни средства) също ще отмине!
Но…дано дами и господа управляващи, скъпи журналисти и вие мили хора, дано да си спомните за нас и след извънредното положение!
Дано да се сетите какво сме рискували и колко от вас сме обгрижвали? Колко от нас са били заразени? Дано…. искрено се надявам да запомните всичко това и когато дойде момента да застанете твърдо до нас, а не само да бъдем статистика в цифри!