Мая Илиева: Господа управляващи живота ни толкова ли струва? Задръжте си тези 1000 лв, който до вчера щяха да ” счупят” държавата! Тези пари НЕ ни решават проблемите! Тези пари НЯМА как да компенсират ЛИПСАТА на предпазни средства! Тези пари са някакви подаяния за хората, които рискуват живота си! Дори ” доброволците” са платени по- добре ( 70 лв на ден сметнете за месеца колко е).
Но…най – важното какво значи ” на първа линия”? В момента всички, които по един или друг начин участват или съдействат в тази критична ситуация са на” първа линия”, като започнем от границата, през джипитата, през ЦСМП, екипите в линейките, болниците, ако щете аптеките, полицаите, шофьорите в градския транспорт и т.н и т.н ВСИЧКИ са в потенциален риск! Парите НЯМА да ни опазят!
Колеги, не се радвайте….на обещания! И не притъпяване инстинкта си за самосъхранение, защото тези 1000 лв НЕ могат да заместят личните предпазни средства! Вие трябва преди всичко да сте здрави за да си свършите професионално работата, за да се приберете при вашите семейства и най – накрая за да можете евентуално да изхарчите тези 1000 лв….
ИСКАМЕ ДА НИ ЗАПАЗИТЕ ЖИВИ!
ИСКАМЕ лични предпазни средства и то в достатъчно количество по предписание от МЗ!
ИСКАМЕ да не ни се налага да” хвърляме чоп” кой да бъде защитен и кой да бъде поставен на риск! В момента ни изпращате “на война без патрони”, но запомнете….ако първи паднем в “битката” значи тя никога няма да бъде спечелена!…

Красимира Механджийска: Здравейте, колеги, здравейте сънародници, Аз съм Медицинска сестра. Днес съм изпълнена с гняв и омерзение!
Защото през годините аз и колегите ми : лекари, сестри, фелдшери, санитарни, лаборанти , рехабилитатори, акушерки, санитарни инспектори бяхме поставяни в най-ужасяващо положение, обричани на бедност, невъзможност за личен живот, мизерни пенсии, принуждавани да продаваме на безценица труда си в чужбина за да оцеляваме.
Повече от година колегите ми организират протести, палаткови лагери, гражданско неподчинение, за да привлекат вниманието на обществото върху безнадежността в която се намира Здравеопазването ни, лишено от най важният ресурс-човешкият.
Да предупредим управляващите за неподготвеността ни в случай на сериозна криза.
Реакцията беше поредица от лъжи. Нищо от нашите искания не беше изпълнено!
Опитвахме да сигнализираме за ужасното състояние на болничните сгради, за липсата на елементарни хигиенни условия, за повсеместната разруха в болниците, в който най често се лекуват обикновените хора. Никаква реакция. Частните болници никнеха като гъби, източваха НЗОК, обогатяваха неколцина избрани. Ние оставаме нечути и невидяни.
Когато се зададе опасността от зараза предупреждавахме за неподготвеността на системата, за липсата на предпазни средства и хора. И пак обещания без почти никакъв резултат.
Е, сега сме в извънредно положение. Все още, въпреки обещанията предпазните средства са оскъдни, инструкциите – противоречиви и неадекватни, отново ни засипват с обещания!
Искат от нас да си рискуваме здравето, живота и живота на семействата. Днес ни обещаха някакви пари, за тези които са на първа линия!
Кои са на първа линия? Дали ОПЛ, които преглеждат десетки болни на ден, дали Спешна помощ, дали колегите в училищно и детско здравеопазване? Дали колегите, работещи в отделенията? Кой може да гарантира, че човек със счупване не е заразен? Или с каквото и да било друго заболяване? И кой ще решава кои са на първа линия?
И кога най после ще имаме достатъчно адекватни предпазни средства?
А колегите, които са били в контакт с вируса и трябва да останат под карантина? Кой ще им гледа семействата?
Пак ли ще ни излъжа и принесат в жертва? Не, ще искат от нас сами да се жертваме!

Веселина Ганчева: Медицинските специалисти са отговорни хора, но не и безумни!
Безумие и безотговорност е колеги, да работим без необходими предпазни средства! Ако ние първи се заразим, кой ще се грижи за пациентите?
Да не забравяме, че 80% от нас работят в няколко болници.
Обръщам се към господа управляващите, никой от нас не би отказал да работи, ако се чувства защитен!
Вие подсигурихте ли на хората защита?
Не, но побързахте да вземете всевъзможни безумни мерки, за да накарате тези, които отказват работа /ако са незащитени/, да ги върнете на работа. Изпратиха се адресите на колегите, за да ги събират с полиция. Според вас, това колко демократично и доброволно е?
На 13.03.20г. линейки с пациенти
обикаляха от болница в болница в цяла София и никой не искаше да ги приеме. Обяснете ми вие господа от кризисния щаб, колко трябва да сме спокойни? Няма никаква яснота, коя болница кои пациенти да приема.
Екипите и пациентите с линейките идват екипирани от главата до краката, а ние трябва да ги приемаме с голи ръце. Това нормално ли е?
Едва в Четвъртък вечерта МЗ изиска списъци на необходимите предпазни средства за болниците до юли месец. Никой не знае кога ще дойдат, а пациентите стават все повече. Не трябваше ли вместо дълбокомислено да ни пълнят главите колко са отрицателните резултати и да се чудят, кога ще се появи първият положителен пациент, да решат, кои ще са болниците, които ще ги приемат, да ги подсигурят с всичко необходимо и да ги обучат как да се справят? Не трябваше ли още в началото да събират доброволци, на които най-малкото да направят застраховка живот?……… Въпросите са страшно много и повечето нямат отговор.
Ще завърша с призив към колегите, отстоявайте правата си, не бъдете безотговорни, отказвайте да работите без предпазни средства, това би спасило много животи!